Разказа ми
Вървя сред спомени в гората
за миналите детски дни.
И спомням си как бягахме с децата,
отнесени, щастливи и по детски по-добри.
Вървя по улицата тъй позната
и срещам бабичка самотна да стои.
Разказа ми за миналото и за самотата,
ридае и от болката сърцето и кърви.
Разказа ми за своя си живот,
за радостите и бедите.
Не мислила, че ще живее в тоз период,
в който щастието ще зависи от парите.
Разказа ми за къщата, за двора и нивята,
за майка си, за татко си дори.
Разказа ми и плаче за децата,
които нашата държава ги пропъди!
Разказа ми, че чака да се върнат
и как душата и от мъка я боли.
Мечтае си да дойдат и да я прегърнат,
мечтае, но не може фактите да промени!
Стоя и гледам